Тук можете да прочетете отговорите на въпросите от заключителния дебат на кандидатите. Те са формирани въз основата на досегашния ми опит и познания. Един човек обаче не може да е специалист във всичко и аз, въпреки информираността си по различни теми, приемем, че на места може и да бъркам и съм съгласен на конструктивен разговор с всеки, който е в състояние с примери да ме убеди в теза, противна на моята.

1. Потенциалът на България като фактор в Европейския съюз, основни приоритети в отношенията на страната ни и ЕС

•  Какво можете и какво не можете като евродепутат?

Възможностите на един евродепутат да влияе върху вземаните решения зависят до голяма степен от правомощията на Парламента, информация за които може да бъде намерена в синтезиран вид тук. От тези текстове следват и формалните ограничения в неговата работа.

Очевидно е също така, че тежестта на депутата зависи до голяма степен от участието му в различните комисии и в някое от политическите семейства в Парламента. Според мен обаче личните качества са определящи за успеха на евродепутата в неговата дейност.

Желанието ми да изслушвам дори противоречащи си тези и способността ми да градя мостове между тях е важно лично качество, необходимо за постигане на моята основна цел - лобиране в интерес на хората, които са ме изпратили там да отстоявам интересите им като техен независим представител . 

•  Кои за вас са трите приоритета в отношенията България-Европейски съюз?

В своята програма за външната политика, европейските въпроси и българите в чужбина, Движение Да, България цели "утвърждаването на България като неразделна част от семейството на европейските демократични държави" и "като проактивен участник в процеса на европейска интеграция".

За постигане на тези цели според мен е важно България да не остане страна на "втора скорост", а като стратегически разположена в периферията на Съюза особено активно да се включи в инициативите за създаване на обща отбрана, за ускорено въвеждане на възобновяемите енергии като основен мотор за осигуряване на енергийна ефективност и опазване на природата, като това се прави ръка в ръка с инициативи за запазване и увеличаване на трудовата заетост, да бъде убедителна от ползата за всички от влизането ни в клуба "Шенген", от въвеждане на Еврото и много други.

Особено важен приоритет за мен като представител на над един милион българи, живеещи в други държави от Европейския съюз, е "формирането на пълноценна политика на българската държава, насочена към българите в чужбина, която да позволи жизнената двупосочна връзка с тези български граждани, активното им участие в българския обществен живот и разгръщането на потенциала и опита на задграничните български общности в полза на развитието на страната ни." Готов съм да лобирам за защита на специфичните интереси на нас, българите, живеещи в други държави от ЕС, които ние познаваме най-добре.

•  Какви са потенциалния принос или ползи на страната ни в области като единния пазар, цифровизацията, иновациите, общата външна и отбранителна политика, разширяването и съседството, енергетиката и климата.

Всичко това са теми, напредък по които не може да има при участието само на една или няколко страни в работата по тях. Изоставането по която и да е от тези теми води неминуемо до превключване на "втора скорост", така че ползата за България да бъде на едно ниво по тях с водещите европейски държави е очевидна. Допълнително, напредъкът по тези теми със сигурност би бил основателна причина за много от нас, които живеем в друга държава, да се върнем в България, защото там бихме намерили същите условия, които сега в много по-голяма степен имаме другаде.

За целта е нужна реална промяна и мантрите на абонираните за властта в България явно не работят. Нужни са обаче не "нови" хора, защото аз не съм се появил оня ден от нищото, а хора като мен, които имат опит и познания, но най-вече - ентусиазъм, воля за промяна и чисти помисли в упражняване на своите правомощия.

Българите в мнозинството си сме кадърни хора и го доказваме всеки ден, където и да се намираме. Ако държавата ни се управлява от кадърните сред нас, приносът й на европейска сцена ще бъде забележим и забележителен.

•  Трябва ли България да се стреми към лидерство в някоя област и коя може да е тя?

Във връзка с казаното горе и с даденостите, които България все още има и които все още не са унищожени от лакомията на управляващите я политикани, подкрепям идеите на някои колеги за водеща роля в областта на общата отбрана, в частност - в киберсигурността, но и в опазването на външните граници на ЕС.

Също така обаче бих се борил за запазване и развитие на екологично селско стопанство и за въвеждане на възобновяеми енергийни източници.

•  Известно е, че често в ЕС се появяват противоречия между общностен и национален интерес. Смятате ли, че съюзът разполага с надеждни механизми за разрешаването им? От какво трябва да се ръководят българските евродепутати в действията си в случаи, когато е засегнат нашият национален интерес?

Очевидно е, че единственият механизъм за разрешаване на каквито и да било противоречия сега са преговорите, но сме свидетели, че те не винаги постигат желаната цел. Причините, които аз лично наблюдавам, често се коренят в неправилното разбиране на смисъла от съществуването на ЕС в някои държави, в които върхушката, управляваща в даден момент, не се интересува наистина от дългосрочните интереси на народа си, а от строго ограничени тесни партийни и приятелски лобистки интереси.

Като български евродепутат бих се стремил за намиране на консенсус в парламента и за изработване и приемане на правила, какво да се прави в такива случаи, защото те са основната причина за редица от водещите държави да започват да сключват двустранни договори и да оставят останалите "на втора скорост", а не е в наш интерес да искаме това. При това ще се ръководя именно от българския интерес, да не бъдем държава на "втора скорост".

•  Кои държави и европейски партии разглеждате като близки партньори на България в ЕС? В кои области?

Познавам добре Германия и от разговори с политици и с участници в процеса на присъединяване на България към ЕС съм с впечатлението, че те са благоразположени към нас като държава и като хора. Запознах се с един висш баварски прокурор, участвал в процеса по оценка и промяна на наследената от комунистите правна система в България - той искрено съжаляваше, че необходими промени не са направени или постигнат успех в разговорите с българските власти после в практиката са ревидирани. Въпреки това, специално по тази тема, намирам, че Германия е страна, с която много успешно можем да си сътрудничим.

Не само в тази област, между другото - търговските и културни контакти между нашите държави се радват както на дългогодишна традиция, така и на допълнително развитие в последните години.

•  Как гледате на вътрешните „групи по интереси” в ЕС, напр. на Вишеградската четворка? Какви следва да са отношенията на България с тези държави ? Смятате ли, че е добре и ние да инициираме ситуационни съюзи с други членки на съюза с цел отстояването или постигането на някакъв национален интерес?

Очевидно е, че вътрешните групи по интереси са възникнали именно в следствие на дефинирането от дадени държави на определени интереси като взаимни. Следователно възникването на тези групи е естествен процес и ние трябва да имаме предвид тяхното съществуване в процеса на прокарване на нашия национален интерес, за да знаем, дали и как бихме могли да ги привлечем на наша страна като единна група, което би спестило време поради евентуално отпадане на необходимостта от отделни преговори с всяка страна от такава група.

Като начало обаче, аз ще искам да разбера в разговори със засегнатите групи хора в страната и със специалисти по всеки един от обсъжданите въпроси, какъв точно е българският национален интерес и дали това е дългосрочен интерес. Съзнавам, че дефинирането на националния интерес е сложна задача и че във всяка държава, независимо дали е Германия, Гърция, Холандия или България има групи, които защитават абсолютно противоположни мнения по всеки един въпрос. След като националният интерес е дефиниран по този начин, в разговори с колеги от Парламента ще търся допълнителна информация, освен официалната, кои други държави и до каква степен споделят този интерес. Така ще разбера дали това е само наш интерес, който е в разрез с интересите на всички останали или има една, повече или всички държави от Съюза, които го споделят. Резултатът от тези разговори ще определи отношението ми по въпроса, дали за България е изгодно да инициира или да се включи в ситуационен съюз по дадения въпрос.

От друга страна обаче, по природа истински важните национални интереси са дългосрочни и за защитата им бих се стремил да намеря стратегически съюзници, като разяснявам на парламентаристи и на представители на изпълнителната власт във всяка една държава поотделно, какъв е техният интерес да ни подкрепят.

2. Потенциалът на Европейския съюз за ускорено развитие  на страната ни и пътища за по-ефективното му използване при преодоляването на основните проблеми, които тя има. Ключови сектори и политики, свързани директно с просперитета на България, в които трябва да се съсредоточат работата и усилията на нашите евродепутати

•  Как бихте обяснили на избирателите си ползата от ЕС извън еврофондовете?

 Четирите свободи на придвижване: стоки, услуги, хора и капитали, ни дават възможност да живеем, да учим, да работим или да развиваме собствен бизнес във всяка избрана от нас страна в ЕС. Единен ЕС е гаранция за нашата сигурност и за запазването на сегашния просперитет на континента в сравнение с другите основни играчи на световната сцена.

Слабостите в работата на институциите на ЕС и на правителствата на отделни държави-членки само подчертават необходимостта от промени, които да направят съюза още по-добър и полезен за народите си от това, което е постигнато до сега.

•  За какво бихте критикували ЕС като евродепутат? Кого или коя структура по-точно бихте критикували?

Харчат се твърде много пари без конкретна полза. ЕС вече не е "клуб на богатите", а и богатите вече са принудени да си правят сметката. Конкретно, не е необходимо Европейският парламент да поддържа две сгради в различни държави с всички свързани с това разходи и с тоновете вредни емисии от непрекъснатите пътувания между тях.

Ще се боря и за намаляване на бюрокрацията при вземане на решения, за по-силно изсветляване дейността на лобистите, за повишаване ролята и правомощията на Парламента.

•  Да бърза ли България да приеме еврото и ако да, какво трябва да се направи за целта? Вие като евродепутат как бихте подпомогнали този процес?

България колкото и да бърза, въвеждането на еврото не зависи само от нея. Икономическите ползи от приемането за мен са очевидни от опита ми в Германия (а се твърди, че развитите държави като нея печелят по-малко от не толкова добре развитите от въвеждането на еврото). Тук също имаше страхове, но в момента е твърде нисък процентът на популистите, които плачат по марката, като заблуждават хората, че с нея Германия - страна, която напоследък всяка година има милиарди евро бюджетен излишък не на последно място поради факта на въвеждане на еврото - щяла да бъде по-добре.

Пак щеше да е по-добре от България от времето преди въвеждането на валутния борд, но за нас това, уви, не важи. А за да приемем еврото, освен да отговаряме на формалните изисквания (което не сме постигнали още), ще е необходимо и да сме спечелили доверието на партньорите си - също като историята с Шенген - а за целта трябва да имаме не само парламентаристи, а и правителство от компетентни и некорумпирани хора - това зависи не само от мен, а най-вече от вас!

•  Вярвате ли в необходимостта от по-дълбоко интегрирана еврозона с общ бюджет и финансов министър, с хармонизирани данъчна и социална политика?

Да, защото практиката показва, че в някои държави има тенденции за злоупотреби и това доведе до необходимостта да бъдат спасявани. При нас поне, също и заради валутния борд, подобни злоупотреби са по-трудни, така че е в наш интерес контролът да е по-силен.

От друга страна трябва да се запази независимостта на държавите в степен, отговаряща на тяхното състояние, като целта обаче би трябвало да се постигне сходно високо ниво на осигуреност на гражданите.

Така че, както казват германците, дяволът винаги се крие в детайла ;-)

•  При изработването на бюджета на ЕС ще се борите ли за запазването на кохезионната и общата селскостопанска политика такива, каквито са? Защо? Как?

По тази тема не съм добре информиран, но чувам от различни страни, че практическите ползи от тези политики са изчерпани и е необходимо ново решение, за което обаче е нужна голяма смелост от политиците.

Комбинацията от смелост, която имам, с любопитството да вникна в детайлите и да чуя всички засегнати страни, със сигурност ще ми помогнат да разбера проблема и да работя за неговото решение.

•  Какво още искате да видите в Eнергийния съюз?

Дългосрочност на решенията, заедно с бързото им прилагане, както и диверсифициране и намаляване чрез алтернативни източници на зависимостите от доставчици и лобисти на индустрията.

•  Споделяте ли идеята за обща европейска политика за отбрана? Как тя се съчетава с членството в НАТО?

Споделям я. Ние сме на един континент и наш общ интерес е този континент да бъде добре защитен. Дори и да можем да разчитаме на помощ извън Океана при необходимост, една бърза реакция при такава необходимост изисква сили, които да се намират непосредствено на място, да познават добре това място и съответно да могат да реагират по най-бързия и адекватен начин.

Що се отнася до сферата на киберсигурността съм убеден, че интересите на Европа не съвпадат задължително с интересите на други държави, дори например на САЩ - известни станаха случаи като тиаи, в който телефонът на канцлер Меркел беше подслушван от ЦРУ, а много повече са случаите, които не са известни на широката публика и за които по линия на служебните ми ангажименти съм добре информиран.

•  Нуждае ли се ЕС от обща политика за миграция и убежище? Уместно ли е да има постоянна схема за преразпределяне на мигранти между държавите – членки,която да се управлява от ЕК, или е по-добре решенията в това направление да останат в сферата на националната компетентност?

Аз съм привърженик на нови решения по тази тема, които обаче да бъдат приети от всички държави, а това в момента не изглежда да е възможно.

Намирам основания и в двете противоположни становища и вероятно истината е някъде по средата, както обикновено. При това съм убеден, че трябва да се проявява хуманизъм към бягащите от войни и преследване хора и че за да е в състояние да проявява този хуманизъм, също и в интерес на бежанците, Европа има нужда от обща политика. От друга страна, Европа не е в състояние да изхрани целия свят и е необходимо сътрудничество на ниво ООН - не бих приветствал отварянето на вратите й за всеки, който иска тук да гради своето бъдеще. Съзнавам, че това е трудно изказване за човек, който сам в даден момент е решил да гради бъдещето си извън родината си и затова съм на мнение, че е в интерес на Европа да подпомага страните от регионите с голяма икономическа миграция преди да е станало така, че тяхното население да трябва да ги напуска, за да оцелее. Тези страни имат нужда и от нормална работна ръка, и от високо квалифицирани специалисти, за да имат бъдеще.

Изключително важен е и въпросът със сигурността на гражданите на Европа, която е изложена на риск при неконтролирана емиграция. Тук също има нужда от колективни решения - в момента държавите с огради по границите нито са решили някакъв проблем с тези огради, нито пък бежанците се натискат да останат точно в тях, ако трябва да говорим за България.

•  В областта на външната политика, разширяването и съседството как ценностите, принципите и институциите на ЕС могат да улеснят България в моделирането и балансирането на отношенията й с Турция, с Русия и САЩ, както и за стабилизирането на Западните Балкани?

Всяка държава в Европа има своя собствена история с Турция, Русия, САЩ или Западните Балкани. Близостта или отдалечеността от споменатите държави играе роля при определяне на приоритетите на отделните държави от ЕС, но Съюзът е по-силен, когато действа като цяло. Съответно съм на мнение, че политиките на Съюза към тези трети държави трябва да се формира въз основа на опита на всички нас, а България граничи директно с повечето от тях и нейният глас трябва да се чува по-ясно при обсъждането на съответните политики.

3. Дефицитите на нашето участие в европейската интеграционна система и как могат да бъдат преодолени те; пропуснатите възможности за България през изминалия мандат на ЕП

•  Как се отнасяте към така нар. ”различни скорости” в ЕС?

Отрицателно. Но те се налагат, защото отделни държави не искат да чакат по-бавните да се размърдат и не искат да изостават по пътя си. Ние трябва да ги убедим, че е в техен интерес да ни помогнат да достигнем тяхната скорост и така да преодолеем този проблем.

Опасявам се обаче, че различните скорости са факт и е важно да се вземат бързи мерки, ние да се събудим и да настигнем водещите държави от ЕС.

•  Кой от петте сценария в Бялата книга на ЕК за бъдещето на ЕС предпочитате с оглед интересите на България?

Бялата книга бележи началото, а не края на дебата за бъдещето на Съюза, а сценариите дават само общи насоки, какво би било възможно. Лично аз предпочитам сценария "Правим по-малко, но по-ефективно", но изявените интереси на някои държави да действат по-бързо или по-различно правят по-реалистичен (може би паралелно с друг сценарий) и "Тези, които искат да правят повече, правят повече" - там отново имаме проблема с различните скорости.

•  Подкрепяте ли идеята ЕС да взема повече решения с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие? Приемливо ли е така да се процедира само в определени области и защо?

Не виждам за реалистично някоя държава доброволно да се съгласи да се подчини на решение, за което не е гласувала. Разбира се, за Комисията би било по-лесно да прокарва решенията си по този начин, но не го намирам за правилно.

•  Какво повече и в кои сектори можеха да направят българските евродепутати през последните пет години в ЕП?

Усилията на българските евродепутати през последния мандат не бяха много известни сред българите, а скандалните им изказвания по разни теми им носеха само присмех и се забравяха бързо. Покрай предстоящите избори те започнаха да демонстрират активност по теми, които бяха проспали или ги бяха заблудили, че ще има решение в полза на българските интереси, пък после се оказа, че не било така - например по темата с правилата за шофьорите в Европа.

Някои от тях се концентрираха върху безопасни теми, а други - върху собствената си личност. При всички положения можеха да бъдат много по-ефективни във всичко, с което са се занимавали, но не съм видял никъде някой от тях да е отчел, какво е направил за мандата си.

Аз пък съм свикнал да се отчитам поне на две седмици, какво съм свършил в работата си и ако бъда избран, възнамерявам да продължа да го правя.

•  Кои са основните дефекти на българското представителство в различните органи и институции на ЕС и как могат да се поправят те?

Ниско самочувствие или обратното, високо самочувствие, комбинирано с ниска компетентност.

Аз ви обещавам едно добро здравословно самочувствие, подплатено с опит, желание и компетентност :-)

4. Гарантирането на върховенството на закона и защитата на демократичните ценности в България и ЕС-основна мисия на българските евродепутати

•  Как работят, според вас, институциите на правовата държава в България?

Зле, с малки изключения, които за мое учудване намирам предимно в Съдилищата.

Малко са компетентните и некорумпирани представители на правораздаващите органи у нас и редовно им се пречи да изпълняват задълженията си.

Законите се пишат "на парче" и често са поръчка от лобисти в защита на техните интереси, а не на демократичните практики в "нормалните" държави.

•  Кои основни демократични ценности смятате за най-застрашени от авторитарния модел на управление през последните години и с какви инструменти разполагат евродепутатите, за да алармират евроинституциите за подобни проблеми в страните си?

Хората поголовно губят доверие в политиците и вярата си, че нещо може да се промени. Мнозина са на ръба на оцеляването, а добре платените не намират нещата, които излизат извън добрата заплата, а са им необходими, за да живеят "нормално".

Да се защитава това състояние означава да се защитава октоподът на мафията. Ясно е защо тя заклеймява като "предател" всеки, който би надигнал глас срещу нея. Аз обаче никога не съм имал нищо общо с мафията - всичко, което съм постигнал в живота, съм постигнал със собствен труд и няма как да предам някого, с когото нямам нищо общо. Моите интереси са интересите на сънародниците ми и няма как да защитавам други интереси.

•  Какво мислите за досегашното прилагане на член 7 от договора на ЕС? Ефективен ли е той? Имате ли алтернативни идеи?

Прилагането на член 7 от Договора на ЕС се прилага твърде бавно, когато нещата вече са се усложнили. Обяснението е може би в това, че не е прилаган много често, но това го прави не особено ефективен.

По принцип съм на мнение, че "бракоразводната" част от правилата на ЕС е доста оскъдна и е правена за "джентълмени" - такибва, обаче, за съжаление, при "развод", както виждаме, дори и в Обединеното Кралство няма...

•  Бихте ли подкрепили или инициирали евентуален мониторинг на ЕК върху функционирането на демокрацията в държавите-членки или поне в онези от тях,за които има натрупани достатъчно факти,че системно погазват основни демократични ценности и принципите на правовия ред?

Да.

•  Как се отнасяте към Механизма за сътрудничество и проверка? Трябва ли той да бъде прекратен?

Положително, трябва да бъде продължен и с по-добре дефинирани последствия при неуспешни проверки.

•  Одобрявате ли европейското финансиране да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона? Няма ли това да влезе в противоречие с договора на ЕС?

Договорът на ЕС не е "дялан в камък" и като всеки договор подлежи на промени. Изключително трудно е да се прокарат такива промени, обаче. Все пак съм сигурен, че ще се намери начин за съхраняване на ценностите на ЕС в неговите държави-членки и финансирането е добър лост за противодействие на авторитарните тенденции, например като допълнение на механизъма по член 7.

•  Трябва ли европейската прокуратура да получи по-широки от сега отредените й правомощия? Ако да, какви?

Да разследва в случаи като нашия, когато местният прокурор-феодал не подлежи на никакъв друг контрол.

.